Нашите нови гост-дизайнерки

Нека всички приветстваме нашите нови гост-дизайнерки - Вели и Кали! През следващите три месеца те ще станат част от нашия творчески екип, от нашето елшово семейство и ще ни помагат както с вдъхновителни картички, така и при оценяването на предизвикателствата и естествено в измислянето на нови, още по-интересни предизвикателства за вас.
Ние им казваме едно голямо "Добре дошли!" и сме сигурни, че много ще се забавляваме и ще си изкараме страхотно тези три месеца.

Специално за нас, девойките се съгласиха да отговорят на няколко въпроса, за да научим нещо малко повече за тях. Естествено, ги помолихме и за по една тяхна картичка, която да им е най-любима.

Сега ви оставям в прекрасната компания на тези две уникални дами!


Green-Eyed Girl





Как започна да се занимаваш с това хоби?
Специално с картички не се занимавам чак толкова отдавна(има-няма една година). Рисувам и моделирам от съвсем малка, а по колажите се„залепих”, докато учех в гимназията. По картичкоправенето се запалих съвсем случайно.Трябваше ми картичка за близка приятелка, а тези, които намирах в книжарниците арт- магазинчетата ми се струваха или безинтересни, или прекалено претенциозни. И понеже съм такъв каприз, прибягнах до системата „направи си сам”.

Кое е нещото, от което черпиш най-голямо вдъхновение?
Всичко може да ме вдъхнови. В зависимост от настроението,нагласата и времето. От някоя прекрасна песен до случайно изпуснат плик s прясно мляко върху паважа.

Коя е най-дръзката ти мечта?
Хм... Аз съм доста земен човек и не си падам особено по-дръзките неща. Имам много желания, които сбъдвам лека полека... Като например да се науча да карам сърф или да се запозная с човек, от когото се възхищавам. Най-голямата ми мечта е да обиколя света или поне възможно най-голяма част от него.

Кое е най-скъпото ти нещо?
Най-скъпо ми е детето.

Кой е най-щастливият ти спомен?
Когато се изгубих във Флоренция. Преди близо 15 години. Бях на екскурзия в Италия, заплеснах се по едно павилионче за сладолед (ммммм, ама пък такъв няма никъде другаде) и докато се усетя се бях откъснала от групата.Цял ден се въртях по уличките (всички толкова много си приличат!) и разпитвах минувачите и продавачите как да стигна до хотела. За един ден успях да науча града и да видя неща, които екскурзоводът едва ли би ми показал. Най- хубавият начин да опознаеш един град е като се изгубиш в него. Проверено е!

Кое е нещото, което е най-характерно за теб?
Когато съм нервна, обичам да пея или да си драскам нещо.Това е моят начин да разтоварвам напрежението. Упорита съм и наумя ли си нещо, няма „не мога” и „не знам”. Предполагам, че е от зодията.


KalySto



Как започна да се занимаваш с това хоби?
От много години подарявам ръчно направени картички и украси на роднини и приятели.Миналата година докато се чудех какво да правя попаднах на сайта на "Двете елши" и си поръчах няколко неща. Любовта между мен и дизайнерската хартия, беше от пръв погледи смея да кажа взаимна.След това гледах моделчета и уроци от интернет, направих няколко картички, открих предизвикателствата и така стигнах до тук.

Кое е нещото, от което черпиш най-голямо вдъхновение?
Най-красиви стават картичките когато са правени за конкретен човек .Черпя вдъхновение от неговия характер, любимите му цветове и занимания, повода за който е картичката, подаръка, с който ще е поднесена.Понякога обаче е достатъчно едно листче хартия, цвете или друг елемент да "поискат" да направя картичка, а понякога е песен, снимка, гледка или настроение.

Коя е най-дръзката ти мечта?
Честно казано, от много време обмислям въображаема "кафе - сладкарничко - книжарничка с крафт отдел". Имам име, емблема, вътрешен дизайн и дори няколко роднини, които са се писали за персонал.Тази мечта ще си остане мечта, защото изисква много смелост и гигантската крачка да захвърля всичко, за което съм учила и работила много години.Но е хубаво да отивам в мислите си там, елате и вие...

Кое е най-скъпото ти нещо?
Моето семейство.Великолепния ми съпруг, който стоически понася всичко, дори и въпроси от сорта: "Това с две или с три розички?" и "Това синьо или това по-синьото?", както и двете ми момчета - Ивайло и Явор, които са палави за десет, но с една усмивка ме разтапят от щастие.

Кой е най-щастливият ти спомен?
Много са, но като всяка майка ще ви кажа, че са моментите в който видях за първи път рошавата коса на първото и плешивата главица на второто си дете.